КОНЍЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Увел. от кон. Изляло е старчище, лельом лельо, / .., / със краставо конище, лельом лельо, / да се бори със юнаци. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 178.


Източник: Речник на българския език (онлайн)