КОНКВИСТАДО̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до конквистадор. Човекът, той единствен е велик! / Засядат в пясъци пиратските му кораби. / Конквистадорските му каравели от промени / останаха съвсем без знамена. Н. Николов, П, 45.

— Друга (остар.) форма: конкистадо̀рски.


Източник: Речник на българския език (онлайн)