КОНКОРДА̀НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Геол. Обикн. мн. За земни пластове — които са успоредни помежду си; съгласни. Когато цялата редица пластове независимо от това, какво положение имат спрямо хоризонта, са успоредни помежду си, ги наричаме съгласни или конкордантни. Ст. Бошев и др., ГГ, 88.
— От фр. concordant. — Друга форма: конкорда̀тен.