КОНКРЕМЀНТ м. Мед. Твърдо образувание в кухините или тъканите на човешкото тяло, което се дължи на утаяването на соли. Както в пикочните пътища, така и в жлъчните пътища и жлъчния мехур могат да се образуват конкременти, които в зависимост от размерите се наричат жлъчен пясък или жлъчни камъни. Б. Койчев, Б, 51.

— От лат. concrementum ‘срастване’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)