КОНКРЀЦИЯ ж. Геол. Минерално образуваше, включено като ядка в утаечна скала, от която рязко се различава по своя състав. Освен скални образци и вкаменелости, трябва да се събират .. образци от геоложки контакти, .. и всякакви включвания, конкреции, друзи, жилни образувания и пр. Гр. Николаев и др., ОГ, 190. Среща се [халцедонът] в пукнатините и празнините на вулканските скали, .., във вид па конкреции и спойка. Г. Георгиев, П, 74. Най-главните типове минерални агрегати са ..: зърнести агрегати, друзи, .., конкреции. Г. Георгиев, П, 13.

— От лат. concretio, -onis ‘срастванe’ прeз фр. concrétion и рус. конкрeция.


Източник: Речник на българския език (онлайн)