КО̀ННИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който язди на кон; ездач. Всички гледаха подир двама конника, които препускаха отпред по поляната и се отдалечаваха от чифлика. Й. Йовков, АМГ, 15. Конниците разиграха конете из угарите, подплашиха чучулигите и препуснаха. К. Петканов, X, 6. В широкия манастирски двор влезе въоръжен конник, който с първото си влизание още попита за игумена. З. Стоянов, ЗБВ I, 368. Неоспоримо йе, че [българите] са били много добри стрелци и добри конници. Н. Павлович, РК, 2. Конници, конници, конници, кървави конници, / моя родино и пламнало родно небе, / де е народа и де е земята бунтовница, / де сме, ο мое печално и равно поле! Н. Фурнаджиев, ПВ, 3. ● Обр. Какви са тия облаци над моята земя, от приказка родени, / и тия черни сенки, конници подплашени без поводи и стреме. Д. Габе, ЗП, 93. // Войник или офицер от конница. Спахиите вземали част от доходите на селяните, които обработвали земята, но били длъжни да доставят на султана определен брой войници — конници. Ист. VII кл, 48. Войниците гледаха тогава на Делча равнодушно, дори враждебно, както всички уморени пехотинци гледат на всеки конник. Й. Йовков, Разк. I, 51. На конниците свръх оръжието даваха и ризница, а на пешаците — кръгъл щит. Ст. Загорчинов, ДП, 319. Йовчари Христу си думат: / — Иди си в град Берковица, / фани си турци еничери, / фани си турци конници, / .., / да убият Стефко хайдутин. Нар. пес., СбВСтТ, 717.
2. В живописта, скулптурата и под. — изображение на такъв човек. Отвънка беше шум / и конника на Крум / се потеше / от стискане / в дланта ми. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 49. Мадарският конник е свидетелство за голямото изкуство на древните българи.