КО̀ННИЦА ж. Събир. Род войска, в която войниците се придвижват и бият на коне. Прабългарите, подобно на другите тюрки, практически превъзходно разработили бойния ред, стратегията и тактиката на конницата като особен род войска. ТВ I, 27. Обадиха се фанфарите на конницата .. Най-напред се появи един ескадрон с високо знаме. Войници и коне задръстиха хоризонта. А. Каралийчев, ПГ, 161. Българската войска била повече конница. Д. Войников, КБИ, 15. Към нази препуска / с пряпорци развети конницата руска. Ив. Вазов, Съч. I, 94.