КОНОВРЪ̀З м. Остар. Коневръз. — Край! — отсече подофицерът. Без алегории, че жи има да ми трябвате! Марш, по коновръза и започвай оборка до втора заповед! Тарас, СГ, 72.


Източник: Речник на българския език (онлайн)