КОНО̀ПА ж. Диал. Коноп. Повъзпри, Иванчо, сватбата, / та да ти видя булката: / .. / Коса ли й дълга конопа, / лице ли й бяла лебяда. Нар. пес., СбНУ XXII—XXIII, 65. Мама Стойене думаше: / — Не гледай мома на юро, / на лице бяла й, червена, / като еленска конопа. Нар. пес., СбВСт, 276.