КОНО̀ПЕН, -а, -о, мн. -и и (диал.) -пна, -пно, мн. -пни, прил. 1. Който е на или от коноп (в 1 знач.). Голямата му кожена шапка бе килната назад, а върху челото падаше гъста коса, сплъстена и остра като конопени влакна. Ст. Загорчинов, ДП, 32. Гълъбите и гургулиците ходеха и си повиваха снагата по конопищата да обират незаровеното конопено семе. Ц. Гинчев, ГК, 370. Той [Лука] преведе спътника си покрай плевника и му посочи една ниска пристройка, покрита с почерняла слама и конопени гръсти. Ст. Загорчинов, ДП, 48. Конопените цветове цъфтят, / девойко малка, в твоята градина. М. Петканова, КС, 17. Конопен лист.
2. Който е засят с коноп. Не бяха изминали и двадесетина минути, когато из конопената нива, вляво от пътя, в гръб на стражарите, с насочени пушки изскочиха шестима стачници. ВН, 1955, бр. 199, 2. Свекървата влезе в лехите конопни / и почна да вади стъблата узрели / и гръсти да прави от тях. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 35.
3. Който е направен или изтъкан от влакната на коноп. По мешинената му престилка и по ръцете му, на които шилото и конопените конци бяха оставили знаковете си, аз разбрах, че и днес си работи обущарството. Ив. Вазов, Съч. IX, 17. Краката му бяха увити в също такива вълнени навуща, пристегнати с конопени върви и обути в безформени домашни цървули. П. Здравков, НД, 110. Белаур извади парчето хляб, .., върза го с дългото конопено въже и го спусна долу. П. Константинов, ПИГ, 60. По белите и тесни беневреци и по синия долакътник, облечен въз дебела конопена риза .., личеше, че той е от далечните полски села. Елин Пелин, Съч. II, 89. Тя метна чисто конопено платно върху хляба и бутна нощовите до огнището. Ст. Загорчинов, ДП, 113. Приемната стая е постлана с конопена черга. СбНУ VI, 225.