КОНО̀ПОЧУКА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е предназначен за чукане на коноп. Тутракан (..) е малко пристанище на Дунав. Изнася зърнени храни и други селскостопански продукти. Има конопочукачна фабрика. Геогр. X кл, 1965, 173.


Източник: Речник на българския език (онлайн)