КОНОСАМЀНТ м. Търг. Документ, който превозвач на стоки подписва при морски превоз, като се задължава да предаде стоката на упълномощено лице. — Голямо чудо ли ще бъде, ако тоя Алфред Коен пробута между своята стока и нашите шлепове с жито? .. — просто ще вмести житото всред своите товари. В един коносамент — и готово! П. Спасов, ХлХ, 199. Няма душа — тя никому не е потребна тук — има борсови бюлетини, тарифи и коносаменти. Хавър е студен комерсант, алчен, зает и безличен. К. Константинов, ПЗ, 151. Напоследък в коносаментите за товарене на параходите на .. стоки, .., се помества .. нова клауза. Бълг., 1902, бр. 451, 4.
— От фр. connaissement през рус. коносамент.