КОНОСТА̀С м. Диал. Иконостас. Отвори вехтата, попукана ракла, подигна ризи и сукмани и зема от дъното ѝ вощеница, залепя я пред коностаса u зачини ниски метани. Ив. Вазов, Съч. VI, 125. Несетно погледи Младен изви в захлас / към източния кът, де в нисък коностас / кандилце трепка пред свещената икона. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 15. Вехтък един коностас, / една хурка без къделя, / .. — / Ето скудният им дом! Ив. Вазов, Съч. I, 9.