КОНСЕКВЀНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Нежел. Последователен. Едничката консеквентна реакция и която действително въпреки всички несгоди и неподготвеността на инициатора ѝ намери донегде благоприятна почва, тя е Богоровата. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 418.
— От лат. consequens, -entis ‘следващ’.