КОНСЕКВЀНЦИЯ ж. Книж. Нежел. Последствие. Мнозина гледат на свръхчовека като на последня консеквенция на Дарвиновата теория за развитието на видовете. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 19. Всички прояви на човешкия гений се синтезират в един оригинален творчески похват (..) само под натиска на тези два фактора: показ и възприятие. Всички видими постижения са една неоспорима консеквенция от стълкновението на същите тези две душевни качества. Р, 1927, бр. 240-241, 3.

— От лат. consequentia.


Източник: Речник на българския език (онлайн)