КОНСИГНА̀ЦИЯ ж. Търг. Обикн. в съчет. с предл. на. Начин на търгуване (разновидност на комисионната търговия), при който продавачът продава стока за сметка на собственика ѝ. Трудно беше да се следят литературните новости в едно малко, затънтено градче, книжарницата на което приемаше само книги, които ѝ изпращаха на консигнация. Г. Караславов, БП, 154. Издания на добри български автори от „Хемус“ стояха на консигнация по няколко петилетки, избеляваха от слънцето по рафтовете и отиваха накрая, за моя най-голяма радост, в личната ми библиотека. В. Йосифов, Избр. тв I, 110. Някои земеделски кооперативни стопанства продават част от зеленчуковата продукция на консигнация.
— От лат. consignatio, -onis през нем. Konsignation, фр. consignation или рус. консигнация.