КОНСИСТЀНЦИЯ ж. 1. Физ. Степен на плътност, гъстота или мекост на разтвори, на полутечни или пластични вещества. Жълтъкът .. се съсирва и добива кашеста консистенция. Ив. Златев и др., МЗ, 48. Сметаната се охлажда в момента, когато добие консистенция на каша от грис. Н. Димов и др., ТМ, 55. Храната остава в стомаха няколко часа. През това време стените на стомаха чрез мощни свивания напълно променят консистенцията на храната и я превръщат а каша, наречена химус. Н. Сотиров, СК, 6. Относителното тегло на неутралните нефтени смоли е около 1. Имат течна или полутечна консистенция. М. Герасимов, ХН, 178. Сиренето има мазна консистенция.
2. Спец. Състояние на орган или тъкан при пипане. Ръката, която палпира, възприема чрез рецепторите пространствените, температурните и физикалните промени .. Така се получава представа за повърхността, влажността, температурата, консистенцията, формата, разположението и големината на различните образувания и органи. М. Василев и др., ВБ, 21. Консистенцията на месото се изпробва чрез натискане по повърхността му с пръст. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 56.
— От нем. Konsistenz.