КОНСИСТО̀РИЯ ж. 1. В католическата църква — събрание на кардинали под председателството на папата за разследване на важни църковни дела. Шест дни след този разпит Джордано бе заведен в самата консистория. Трябваше да се насили, за да даде вид, че признава и иска прошка. Сл. Боянов, СК, 124-125.
2. Църковно-административен орган у протестантите.
3. Еврейски верски съвет. В заседанието на консисторията дядо Соломон е порицан, че е извършил „нарушения“, които ще навредят на българските евреи. С. Таджер, ПНМ, 185. Протестен митинг във връзка с фашистките и антисемитски изстъпления на Запад свиква Централната консистория на евреите в България. ВН, 1960, бр. 2608, 2.
— От лат. consistorium ‘място за събрания’.