КОНСПИРАТЍВНО. Нареч. от конспиративен; тайно, скрито, нелегално. — Ние се добрахме вече до положителните сведения, че се е завърнал тия дни в България .. И че работи тайно, така да се каже, .., конспиративно, тука в околията... П. Михайлов, МП, 57. С малки изключения кадрите на партията и комсомола, които работеха конспиративно, се запазиха. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 382.


Източник: Речник на българския език (онлайн)