КОНСТА̀НТА ж. Спец. Величина, която запазва една и съща (постоянна) стойност при математически изследвания, измервания. Един от най-важните резултати на атомно-молекулната теория е въвеждането на атомното и молекулното тегло като характерни константи на атомите и молекулите и създаването на метод за тяхното определяне. Хим. XI кл, 1965, 14-15. Всеки отделен въглеводород, влизащ в състава на нефта, се характеризира с установени физико-химични свойства, наречени константи, които се определят при точно установени условия: нормално налягане, определена температура и др. М. Герасимов, ХН, 31.
— От лат. constans, -antis през нем. Konstante или фр. constante.