КОНСТАНТИНО̀ПОЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до град Константинопол (столица на Византия) и до константинополчанин. Питаха ли нас русите и сърбите, кога се отделиха от константинополската епархия? Нас никой не пита и затова и ние не трябва да питаме никого. Н. Бончев, Съч. I, 60. Норманите тръгнаха тъкмо па пладне по главната константинополска улица, наречена „Меса“. А. Дончев, СВС, 14. По времето на патриарха Иеремия I, който светителствувал върху константинополския престол от 1529—1543, нашият патриарх от Охрида дохожда сам в Цариград. Т. Шишков, ИБН, 314-315.