КОНСТАНТИНО̀ПОЛЧАНИН, мн. константино̀полчани, м. Мъж, роден в Константинопол или жител на Константинопол (столица на Византия). Войникът с горчивина мислеше, че докато едни се радват тук на живота, други мрат по границите на империята и че тия високи стени сякаш затварят кръгозора за константинополчани и им пречат да видят какво става зад тях. А. Дончев, СВС, 32.