КОНСТА̀НТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на константен; неизменчивост, устойчивост. При строг избор на производителите на семената и при известна културна обстановка тези породи [зеленчуци] са константни; тази константност обаче е такава, че при пропущане на подбора и културата, те скоро се превръщат обратно в дивата форма. Гр, 1906, бр. 10, 151-152.


Източник: Речник на българския език (онлайн)