КОНСТАТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който е свързан с констатация. А. Иширков .. публикува някои физикогеографски работи, .. Те не се отличават с особена задълбоченост и повечето от тях имат статистико-описателен и констативен характер. А. Бешков и др., ИГ, 226. — Да дойдат тогава и те на оглед с констативен протокол, че не съм влизал в съкровището и не може да има улики за отклонени ценности.
Н. Стефанова, ОС, 219.