КОНСТАТЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Правя констатация, установявам нещо, някакъв факт. Сега нека констатираме само факта, който е несъмнено крайно прискърбен. Никой у нас не цени писателя. Л. Стоянов, Р, 1925, бр. 195, 3. Ние няма да свършим нищо, ако само констатираме, без опит да се вникне в същината, да се достигне до корена. Отеч., 1978, кн. 19, 19. Правих, струвах, констатирах нужния за мен факт, че макар дядо поп и да четеше Неологос, известно му бе съдържанието, или по-добре направлението на сичките български вестници. З. Стоянов, ЗБВ I, 318. констатирам се страд. Жалко е да се констатира, че идеята за извличането маслата и химическите соли от газовете, .., е останала толкова дълго време без практическо приложение. Хр. Даалиев, ТИА, 20.
— От нем. konstatieren.