КОНСУЛТА̀НТ м. 1. Специалист в някоя област, който участва в обсъждането на въпроси, свързани със специалността му, и дава мнение, съвет, заключение. Специален консултант, който се намира сред самите читатели, дава библиографски напътствия и съвети. РД, 1961, бр. 57, 2. — Познавам всичко тук — рече той. — Толкова добре, че десет години работих като консултант в реставрационните бригади. С. Северняк, ВСД, 28. Ръководството на Министерството на земеделието и горите даде поръчка на студията да направи за негова сметка няколко филма. За тази цел се привличат като консултанти видни наши учени и хора от практиката. РД, 1958, бр. 4, 2. Редакторът и художественият съвет не са в състояние да преценят и да открият грешките от научно и от техническо естество. В такива случаи за цялостната оценка на произведението е необходима помощта на научен консултант. ВН, 1958, бр. 2039, 4. Ние имаме специално бюро консултанти, което ни помага в нашите условия да се приравним до европейския вкус. Защото вкуса на публиката за нас е алфата и омегата и само той определя съдържанието и качеството на картините. К, 1927, бр. 117, 2.
2. Лице, обикновено хабилитирано, което следи и подпомага научната подготовка на студент, докторант, специализант и др. За консултант на аспиранта беше определен професорът от катедрата по химия.
— От лат. consultans, -antis през нем. Konsultant, фр. consultant или рус. консультант.