КОНСУЛТАТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до консултация; консултантски. На някои по-централни места в Парка на свободата и на Витоша ще се уреждат консултативни пунктове, в които гражданите биха могли да се допитват за качествата на набраните от тях гъби. ВН, 1960, бр. 2607, 2. Напълно е внедрена в ежедневната практика възможността да се осигурява при леглото на болния консултативна помощ от специалисти [лекари]. ВН, 1959, бр. 2498, 2. Консултативен съвет.
◊ Консултативен глас. Юрид. Обикн. с предл. с или гл. и м а м. Право на участник в орган или в заседание, конференция, конгрес да се изказва по обсъжданите въпроси, без да участва в решаването им чрез гласуване; съвещателен глас. Представителите на Турция и на Сърбия в комисията, която ще определи демаркационната линия, ще имат само консултативен глас. СПл, 1876, бр. 25, 100.