КОНСУЛТА̀ЦИЯ ж. 1. Съвет, мнение, разяснения, давани от специалист в някаква област. — Три пъти седмично избирателите могат да получат безплатна квалифицирана юридическа консултация, два пъти седмично медицинска и санитарна консултация, веднъж седмично консултация от съдия. ОФ, 1950, бр. 1949, 3. Тя се беше снабдявала с рецепти от познати лекари или аптекари и беше употребявала това лекарство, без каквато и да е лекарска консултация, по препоръка на своята приятелка. Н. Тонкин, НЗЛ, 9. На една от репетициите бе поканен за консултация режисьорът на Народния театър проф. Кръстьо Мирски. М. Колчакова, П, 83.

2. Съвещание на специалисти по даден въпрос. Вътрешните консултации не можаха да доведат до определянето на един кандидат, който да бъде представен за одобрение пред конгресистите депутати от двете камари на парламента. Т. Кюранов, АП, 55. Консултация на министрите на външните работи от европейските страни.

3. Специализирано заведение, служба, бюро за даване на съвети, препоръки по различни въпроси, обикн. свързани със здравеопазването. — Да си призная, ту се радвам, ту ме обзема панически страх. .. Глупости. .. А аз помислих, че няма да отидеш в консултацията, и тръгнах насила да те заведа. А. Михайлов, ДП, 120-121. Значително беше увеличен броят на заведенията за опазване здравето на майките и децата женски и детски консултации, родилни домове, домове на майката и детето. 3, 1969, кн. 1, 3. Бременните търсят редовно помощта на женските консултации. Δ Юридическа консултация.

4. Допълнителна помощ със съвети и разяснения, оказвана от специалисти или преподаватели при усвояване на специални знания или учебен материал. Два пъти седмично всички групи се събират в техническия кабинет на задължителни консултации, провеждани или от асистента, или от инженерно-техническия персонал в завода. НК, 1958, бр. 29, 2. Индивидуалните консултации със слабите ученици и техните родители са насочени за укрепване успеха на слабите ученици.

— От лат. consultatio, -onis през нем. Konsultation или рус. консультация. — Д. Войников, Ръководство за словесност, 1874.


Източник: Речник на българския език (онлайн)