КОНСУМА̀ЦИЯ ж. 1. Само ед. Използване, употреба на нещо (обикн. хранителни продукти, гориво и др.) за задоволяване на лични нужди и битови потребности на човека; потребление. — Стоил се оплакваше, че напоследък е прекалил с консумацията на месо и затова организмът му се нуждае от плодове. А. Наковски, БС, 80. — След всяка война консумацията на тютюна се увеличава. Д. Димов, Т, 369. — Ще си купя едно местенце в Симеоново, ще го оградя яко с бодлив тел и ще развъждам кокошки .. За лична консумация и за продан. Ем. Манов, БГ, 15-16. Голямата консумация на въглища и нефт поставя Канада в силна зависимост от чуждестранните източници за снабдяване с гориво. Л. Мелнишки, К, 82. Запаси от храна за вътрешна консумация.
2. Само ед. Техн. Използване, изразходване, изчерпване на известно количество от нещо (обикн. енергия, суровини и под.) от машина, уред и под. Наричаме станциите „върхови“, защото те ще задоволят нуждата от електроенергия в цялата страна през часовете на най-усилената ѝ консумация. Ст. Станчев, HP, 50.
3. Само ед. Неодобр. Егоистично използване на благата и ценностите на обществото от хора, които не участват в създаването им. В света на отчуждението и консумацията, на скуката — естествената атмосфера, която витае около егоиста, детската чувствителност и непосредственост трябваше да повее като свеж утринник. Е. Каранфилов, Б III, 313.
4. Храни, напитки и под., продадени в заведение за обществено хранене. — В София аз бях келнер. .. Получавах три хилядарки и десет процента от консумацията. К. Калчев, ДНГ, 61. Поради оскъдната консумация заведението не носеше никакви печалби, но въпреки това кафеджията Миял обслужваше своите клиенти с учтивост. Р. Михайлов, ПН, 86. Залата за почивка и закуски е цял комбинат от машини за кафе, .. Касата е на края, край нея минават всички и подават синьото листче с цената на консумацията: няколко шилинга за тъничък омлет, няколко пенса за чай или кафе. Бр. Йосифова, БЧМ, 157.
— От лат. consummatio -onis прeз нeм. Konsumation или фр. consumation.