КОНТАМИНА̀ЦИЯ ж. Езикозн. 1. Взаимодействие на близки по значение или по звучене езикови единици, което довежда до образуването на нова езикова единица или до развиване на ново значение в една от изходните единици.
2. Дума или израз, образувани по този начин.
— От лат. contaminatio, -onis ‘смесване’ през нем. Kontamination или рус. контаминация.