КОНТЀЙНЕР м. Техн. 1. Специално съоръжение — разглобяема или отваряща се трайна опаковка за пренасяне на нещо (обикн. стоки). В железопътния транспорт контейнерите представляват особен вид постоянна опаковка, която позволява по-лесно, по-удобно и по-евтино да се превозват редица товари. ВН, 1961, бр. 3010, 2. За пакетното транспортиране на тухли посредством контейнери от 100—150 тухли е нужно керамичните предприятия да се снабдят с леки подемни съоръжения. ВН, 1959, бр. 2533, 2. Трябва да напомним, че в някои страни има около жилищата специални контейнери за различните видове отпадъци. Отеч., 1978, кн. 2, 7.
2. Специално съоръжение, в което е вместена кабината на космически кораб. От момента на отделянето контейнерът и последната степен на ракетата летят по различаващи се до известна степен една от друга траектории. РД, 1959, бр. 257, 3.
3. Част от космически летателен апарат, където са поставени апаратура, опитни животни и др. Контейнерите с научна апаратура, използувана при всичките тези полети, включваха прибори за регистрация на космически пъчи. И. Спасова, ЧК (превод), 138. Тази [американска] ракета трябваше да изведе на траектория за полет към Луната контейнер с прибори и допълнителен двигател. Р. Радулов, ИГ, 130. В момента на сблъскването на ракетата с Луната се прекрати работата на радиосредствата в контейнера с научната и измерителната апаратура. РД, 1959, бр. 257, 1.
— От англ. container ‘вместилище’ през рус. контейнер.