КОНТЀКСТ м. 1. Езикозн. Завършена по смисъл част от текст около дума или израз, която определя или уточнява значението им. Всяка дума, всяко стилистическо средство трябва да се оценява, без да се откъсва от контекста, от задачата, която изпълнява в произведението. Н. Лилиев, Съч. III, 336. Значението на многозначните думи се определя само в контекста.
2. Сбор от обстоятелства, при които се извършва, става нещо и които му придават значимост или смисъл. В своето време те [критиците и историците] са разбрали, че българската литература може да се изтълкува само в контекста на народната история, и смело се наели да напишат историята на хора и събития, които иначе са далечни на литературата в тясното значение на тази и без това двусмислена дума. Т. Жечев, БВ, 6. Политически контекст. Исторически контекст. Икономически контекст.
— От лат. contextus ‘свръзка’ прeз нeм. Kontext, фр. contexte или рус. контeкст.