КО̀НТЕНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от контя и от контя се. Светла се обличаше както ѝ дойде, отнасяше се пренебрежително към контенето, както сама се изразяваше. Ем. Манов, ДСР, 262. В събота Смирненски обличал най-хубавите си дрехи, .. Във връзка с тези странни съботни контения майка му го задявала: „Тебе сигурно те е завъртяла някоя еврейка.“ Г. Караславов, Избр. съч. IV, 95. Мина му [на Костов] през ума, че не бе дори сноб, а просто маниак, и че контенето беше унизително вече за напредналата му възраст. Д. Димов, Т, 483.