КОНТЕСТА̀ЦИЯ ж. Книж. Оспорване, възражение за неправилен избор или неправилно решение. — Утвърждението на Крушковия избор е сигурно, защото контестация не е подавана срещу него до днес. Ив. Вазов, Съч. X, 72. Неприятно впечатление сред зрителите направи пристрастието на съдиите, което бе причина да стават дълги спорове след обявяването на резултатите, да се подават контестации и състезанието да продължи близо пет часа. РД, 1950, бр. 192, 3. След приключване на първенството по шахмат бяха подадени контестации.
— От лат. contestatio, -onis ‘засвидeтeлстванe’ прeз нeм. Kontestation или фр. contestation.