КОНТЀШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до конте, който е свойствен на конте. Беше хубавичка и паметлива, но пристана на един хайта дърводелец, който идваше на селските събори с напомадена коса и контешки граждански дрехи. Д. Димов, Т, 386. Адютантът беше висок и строен момък, напет, стегнат с контешки бричове и с високи желти чизми. Й. Йовков, Разк. I, 201. Досега той, Таки Брашнаров, държеше лаврата на първенството по модно, контешко обличане в Преспа. Д. Талев, ПК, 609. Тодор Преждов бе умен и учен мъж, .. но в него, .. имаше нещо прекалено контешко, което не привличаше обикновените хора. Винаги грижливо избръснат, напарфюмиран, със скъпи модни дрехи, Преждов гледаше на работниците и на селяните отвисоко, нехайно, като че му бяха аргати. Г. Караславов, ОХ IV, 147.
КОНТЀШКИ. Разг. Нареч. от прил. контешки. Рояци контешки облечени господиновци и накитени дами надвечер минават по широкия плочник край тютюнджийницата. Ив. Вазов, Съч. X, 122. Отпред на вран кон яздеше приставът Геренски. .. Кривнал фуражка контешки, малко настрана, извил глава, той гледаше далеко и високо пред себе си. Т. Харманджиев, КB, 39. Цариградски офицер, млад и хубав, той се носеше контешки, сякаш не служеше край размирна граница, а край фонтаните на столицата. Й. Вълчев, СКН, 24.