КОНТИНЀНТ м. Всеки един от петте най-големи дяла суша на земното кълбо, заобиколен напълно или в по-голямата си част от океански басейн; материк. Бях във второ отделение, когато ни дойде нова учителка. .. Думите ѝ ни пренасяха в далечни и непознати страни, когато ни запознаваше по география с континентите и държавите. Кр. Григоров, ОНУ, 39. Континентът Европа е разположен изцяло в Северното полукълбо и с по-голямата си част лежи на изток от началния (Гринуичкия) меридиан. Геогр. VI кл, 3. Всяка сутрин милиони нетърпеливи и разтреперани ръце по всичките краища на петте земни континенти разграбваха вестниците. А. Каралийчев, НЧ, 143. Заслугите на Дежьов са безспорни и големи. Ръководейки тежките плавания на експедицията, той открил протока (Берингов проток), с който се доказвало, че Азия и Америка са два отделни континента. А. Бешков и др., ИГ, 83.

Новият континент. Книж. Америка. Синият континент. Книж. Световният океан. Съвременната наука и техника дават нови средства в ръцете на учените за проникване в тайните на Синия континент: самолет, атомен ледоразбивач, атомна подводница, батисфера, комплексни международни експедиции. Д. Славчев и др., БМ, 7. Старият континент. Книж. Европа.

— От лат. continens, -entis през нем. Kontinent, фр. continent или рус. континент. — В-к Знаме, 16. III. 1875.


Източник: Речник на българския език (онлайн)