КОНТИНЕНТА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е на или е от континент. Повечето от птиците са родствени с южноамериканските, но бие на очи пълното отсъствие на „птичките мухи“, както образно наричат колибрите. Понякога те твърде се отдалечават от континенталните брегове. Н. Боев, Г, 57. Живата природа по цялата наша планета се развива в пълна взаимна зависимост. Това налага да се разработват концепции относно нейното опазване и възпроизводство в регионален, континентален и световен мащаб. ЛР, 1977, кн. 5, 8. За добра чест, петте големи континентални сили никак са не страхуват, че техните съвети не ще да имат своята тяжест в Цариград. НБ, 1876, бр. 3, 11. Континентална държава.
◊ Континентален климат. Сух климат, характерен за област, отдалечена от океан или море, с резки колебания в годишната и денонощната температура. Лятно време поради континенталния климат на страната ни валежите почти спират, голяма част от потоците и реките пресъхват и настъпва засушаването, което се отразява крайно неблагоприятно върху посевите. ОФ, 1950, бр. 1761, 2. Характерен изобщо за Канада е умерено студеният и същевременно рязко континентален климат. Л. Мелнишки, К, 17.
— От нем. kontinental през рус. континентальный.