КОНТИНУИТЀТ м. Книж. Непрекъсната връзка между отделни части. За историка на изкуството, който търси да възстанови до най-малките подробности изчезналия в отминалите епохи континуитет на отражение на духовния живот на човека в изкуството, това е задача от първостепенна важност. Хр. Ковачевски, СК, 102. В него [така наречения Търновски каменен надпис на хан Омуртаг] наред с ясно изразеното съзнание на укрепващата българска народност за исторически континуитет се съобщава и за няколко нови строителни мероприятия, изпълнени по разпореждане на великия хан строител. Отеч., 1979, кн. 17, 13. Като навлиза в събитията, Симеон Радев показва интуицията си за континуитет, за приемственост. П. Зарев, СРНИ (С. Радев, ССБ П), 7.
— От нeм. Kontinuität.