КОНТО̀Ш м. Къса до пояса връхна дреха, която се е носела в миналото; салтамарка. Хаджи Генчо очеквал дяда Либена и затова облякъл новия си контош и препасал са с червения пояс Л. Каравелов, Съч. II, 81. Премени тя и баба Ефтимия с новата свилена липисканска кърпа и с подплатения с лисичи кожи чер сукнен контош. П. Спасов, ГЛЗЗ, 16. Веднага позна владиката, макар онзи да беше с лисичи контош над расото и без калимявка. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 22. Когато е студено, състоятелните хора носят или неподплатени контоши, обшити с черни гайтани, или дълги дрехи. А. Шопов, (превод), Н, 1882, кн. 2, 58. Контошът прикрива ризата, ризата прикрива кожата, а кожата скрива греховете на сърцето. Лет., 1876, 107.
— От пeрс. прeз тур. kontoş. — Друга форма: конто̀х.