КО̀НТРА нареч. За означаване, че някой не се съгласява с нещо, че е на противоположно мнение и се противопоставя. — Накъдето и да посегнеш, не стига, все късо излиза, все някак не се снаждаш с чуждото. А щом е чуждо, не можеш да се снадиш, без да измениш собствената си природа, веднага го отхвърляш и го намразяваш. .. Винаги съм бил контра, откак се помня, и цял живот ще бъда, дума да не става... Ем. Станев, ИК III и IV, 380.

Вървя <на> контра. Разг. Заставам на противоположно мнение, заемам противоположна позиция и се противопоставям. И лонджата, .., решава без много спорове: първо, да се направят братски постъпки пред Гиня, за да не върви контра на еснафа, и, второ, да се иска съдействието на властта, ако той откаже да бъде по-човечен към тях. Ст. Чилингиров, ХНН, 218. — Ами от тебе зависи, нали ви е една дажбата с ярмата подсмя се Петко Христов, който винаги вървеше на контра. Ако хвалиш някого, той ще го наругае, ако го критикуваш, ще го защищава. Кр. Григоров, ПЧ, 105.

— Лат. contra ‘насреща, срещу, против’. — В-к България, 24. XII. 1862. (Вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български..., ГСУ, 1960, 216.)

КО̀НТРА1 ж. 1. Техн. Приспособление за внезапно спиране или даване на обратен ход при велосипед, някои машини и мотори. Но докато изпушат по една цигара, Живко го разпитва като на изпит: как наглася очистителите, кога вдига контрата на барабана, на каква височина реже. С. Северняк, ОНК, 105. Момчето удари контрата на колелото навреме и не се блъсна в дървото.

2. Вид плоха на дреха (пола, палто и др.), образувана от две срещуположни гънки. Една права пола с умерена дължина и в подходящ цвят или с плохи, плисета или контри, ще допълни „деловата“ блуза. ЖД, 1967, кн. 10, 22.

3. Разг. Бръснене в посока, обратна на косъма. — Ние имаме нужда тук от един бръснар, само че от опитен майстор. Разбираш ли си ти добре от занаята? Кой, аз ли?рече радостно Сисой Полюлеев, .. Ами че аз контрата я мажа като масло, а алабросите ги отсичам равни като четка! Св. Минков, РТК, 178. Чакъра изкара с бръснача последната контра, изми се и почна да трие моравочервеното си лице със стипца. Д. Димов, Т, 274. Полковият бръснар Начо подаваше дървеното си сандъче с бръсначите, ножиците, одеколона, стипцата и насмешливо казваше на шофьора: Мой човек, гледай да не се затрие инструментът, пък днес на пладне ще ти ударя една контра. В. Нешков, Н, 345.

4. Разг. Поредна заключителна игра на карти, табла и др., след като двамата играчи са спечелили по равен брой игри. — Табличка ли, табличка ли играете на гладен корем? — Остави се. Захванахме се още снощи с даскалчето. Падна то първата, вдадох му се втората, за да се радва, и за контра не остана време. Чудомир, Избр. пр, 286. — Я виж ти! — сепваше се бай Нончо. Ама истина съм бил в шах! .. — Искаш ли контра? — предлагаше бай Нончо. А. Гуляшки, СВ, 24.

Контрата остава / остане у някого. Разг. Всички неприятни последици се струпват върху някого. Крадците рядко биваха улавяни и контрата оставаше у местните цигани. И. Петров, ПР, 56. — Кой крив, кой прав не знам. .. Контрата остана у мене! въздъхна Гатьо и бавно тръгна към вратата. К. Калчев, СТ, 257.

КО̀НТРА2 м. и ж. 1. Човек, който често се обявява против мнението, становището на другите. Той беше безпартиен, докато другите бригадири бяха партийци и никой от тях не се осмеляваше да го подкрепи. В края на краищата той оставаше сам срещу всички и някои започнаха да го наричат контра. И. Петров, НЛ, 113.

2. Реакционер. — Искам да те предупредя обаче, че контрите предпочитат огъня пред перото всеки ден пречукват по някой от нашите из селата... Др. Асенов, ТКНП, 202. „Дишлиев ли? Той е направо мръсник! Контра и нищо повече.“ А. Станоев, П, 73-74.

3. Само мн. Контрареволюционер. Министерството на външните работи на Никарагуа разпространи декларация, в която решително протестира срещу подкрепата на Вашингтон за контрите. РД, 1988, бр. 234, 6. Сериозна загриженост предизвика в Никарагуа и това, че Сенатът на Американския конгрес реши да отпусне нови помощи за никарагуанските контри. ЗЗн, 1988, бр. 174, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)