КОНТРАА̀ЛТ м. 1. Муз. Най-ниският женски глас. Онова, което прави от Илка Попова рядко явление върху оперния небосвод, е преди всичко прекрасният гласов извор, богатият, цветист, пълнокръвен контраалт с неговите неизмерими глъбини и с удивителните за тоя характер височини, напомнящи блясъка и силата на чисто драматическия сопран. БНТ, 1940, бр. 201, 4.
2. Певица с такъв глас. В операта е обявен конкурс за контраалт.
— От ит. contralto.