КОНТРАА̀ЛТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до контраалт. Цели 15 години Илка Попова застъпва мецосопрановия и контраалтовия репертоар в Парижката голяма опера. БНТ, 1940, бр. 201, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)