КОНТРААТА̀КА ж. 1. Воен. Атака, предприета с цел да се отбие нападение на противника; контранападение. Една подир друга пропадаха всички контраатаки за възвръщането на Драва — Соболч и над целия фронт се установи онова неопределено състояние на воюване, в което никоя от противните страни не знаеше какво ще ѝ донесе следващият миг. Ив. Мартинов, ДТ, 103. Като видя, че турците насочват удара си към левия фланг на съседната дружина, храбрият командир на трета опълченска дружина подполковник Калитин я поведе в контраатака. Д. Линков, ЗБ, 127.
2. Спорт. Атака, насочена срещу противниковото попадение. Нашата публика, .., аплодира и добрите прояви на гостите — самоотвержената им борба под коша, хубавите бързи пробиви, бързите контраатаки. ВН, 1958, бр. 2053, 3. Хубави контраатаки на плевенските футболисти от изгодни положения също не донесоха резултат. ВН, 1960, бр. 2665, 3. — От фр. contre-attaque.