КОНТРАБА̀НДНО нареч. Тайно, по непозволен, незаконен начин; контрабанда. Най-големият пазар на наркотици в Далечния изток е Хонгконг. Оттук със самолети и кораби тази стока контрабандно се изнася в Западна Европа и САЩ. 3, 1969, кн. 1, 20. Капитанът не беше от тия хора, които могат да качат контрабандно повече пътници. Или пък и него бяха посолили с малко повече пари? П. Вежинов, ДБ, 51. Официално хазартът се преследваше, .. В по-дребните заведения и кафенета комар се играеше контрабандно. П. Мирчев, СЗ, 53. Царските власти научили, че се вари контрабандно ракия, и издали много строг закон. Й. Радичков, НД, 227.


Източник: Речник на българския език (онлайн)