КОНТРАКТА̀ЦИЯ ж. Юрид. Сключване на контракт, на договор; договориране. Ако [творческият съюз] покани с контрактации, .. всички млади творци, изявили се с блясък, почитателите на изкуството ще има на какво, .., да се радват. НК, 1958, бр. 34, 6. Можем да накараме писателя да пише с контрактации и награди, но не можем да заставим читателя насила да чете. Л. Стефанова, ВД, 56. Контрактацията означава производството и продажбата на разните видове земеделски произведения да се извършва организирано, чрез сключване договори между съответните органи на държавата и производителите. РД, 1978, бр. ХXII, 1.
— От лат. contractatio, -onis през фр. contractation или рус. контрактация.