КОНТРАМА̀РКА ж. 1. Спец. Контрола от билет или друг условен знак, които се издават на зрител при излизане от салона през антракт, за да може да се върне обратно в салона.
2. Търг. Метален или друг знак, с който касата удостоверява заплащането на дадена стока и срещу който купувачът я получава.
— От фр. contramarque ‘втори знак’ прeз рус. контрамарка.