КОНТРАНАСТЪПЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. Воен. Преминаване от отбрана в настъпление с цел да се разгроми настъпващия противник; контраофанзива. Зимата на 1943 година бележеше наистина нови, тежки битки на Източния фронт. Контранастъплението на Червената армия вървеше не така бързо, както ни се искаше. Мл. Исаев, Н, 345. — Полкът е разположен тук. Както виждате, това са напълно изгодни позиции, които ние здраво държим. От тук ние можем да предприемем нападение по всички посоки .. — Ще трябва да предприемем контранастъпление по всички линии — прекъсна го помощник-командирът. Ив. Мартинов, ДТСЗ, 153-154. В битката при Курск войските на армейския генерал Ватутин, след като геройски отбиха настъплението па противника, преминаха в решително контранастъпление. ВН, 1958, бр. 2025, 2. За да запази армията си, Кутузов решил да отстъпи Москва. Той се готвел за контранастъпление, което трябвало да унищожи врага. Населението на Москва напуснало града заедно с отстъпващата армия. Ист. VIII кл. 61.