КОНТРАПРЕВРА̀Т м. Преврат, насочен срещу извършен по-рано преврат. Стамболов бе намислил да предложи на Бонева да застанат двамата начело на един контрапреврат — Стамболов като председател на Народното събрание, а Бонев — като главнокомандуващ. В. Геновска, СГ, 476. Група офицери — русофили, извършили преврат, свалили го [княз Батемберг] от престола и го изпратили зад границата. Русофобите обаче, начело със Стефан Стамболов, извършили контрапреврат и върнали княза отново в България. Ист. VII кл, 99.