КОНТРАПУ̀НКТ м. Муз. 1. Вид многогласие в музиката, при което всички гласове са равностойни, самостоятелни и мелодически оформени. Тихият монотонен ромон [на фонтана] е сменен с пълнозвучно, бурно многогласие. Не е случайно, че тази епоха [барокът] е ознаменувана в историята на музиката с .. контрапункта. М. Бичев, АНВ, 75. // Стесн. Тема, съчинена по правилата на това многогласие и звучаща едновременно с основната тема.
2. Музикална дисциплина, която изучава този вид многогласие, и учебният курс по практическото му усвояване. Няма школа или ателие, гдето се учи как се композира пиеса, както се учи моделиране, контрапункт или рисуване. Н. Лилиев, Съч. III, 622.