КОНТРАРАЗУЗНА̀ВАНЕ, мн. няма, ср. 1. Дейност, насочена към разкриване и унищожаване на противниковите разузнавателни органи и централи, която се организира от специални служби и сили на държавата. Въпреки успехите на контраразузнаването противникът все пак успява да се добере до някои руски планове. Отеч., 1977, кн. 11, 29.
2. Служба, институция, която се занимава с тази дейност. Работи в контраразузнаването.